След дълго отсъствие в блога, но не и почивка в реалния живот реших, че е време да възобновя тази дейност.
През ежедневието си имаме моменти, които за нас са обикновенни и нищо особенно, но за другите са, може би, нещо специално и това го дава обратната връзка.
Утрото ми започна с кафе и включена фурна, която даде завършек на снощното бързо месене, което е голям проблем за много хора.
Все пак по време то протече така.
Начало:
Сутринта кваса беше подготвен с добавено брашно и вода. Време за действието: 2 минути.
Същинската част започна едва в 21 часа, като държа да уточня, че кваса беше попрекипял и имаше много тънък кисел аромат, но сладникавият преобладаваше.
Добавих на око квас, студена вода и килограм брашно, размесих и изчаках 25 минути. Време за работа: 5 минути.
В 21:30 добавих сол и много малко вода, размесих тестото докато стана хомогенно. Време за работа: 5 минути.
В 21:45 направих първо издърпване и прегъване. Време за работа: 2 минути.
В 22:00 направих второ издърпване и прегъване. Време за работа: 2 минути.
В 22:15 направих трето издърпване и прегъване. Време за работа: 2 минути.
В 22:30 направих четвърто издърпване и прегъване. Време за работа: 2 минути.
В 22:25 направих пето издърпване и прегъване. Време за работа: 2 минути.
В 23:00 подготвих два съда за втасване, като ги омазних и поръсих стените им с брашно. Разделих тестото на две, оформих ги и поставих в съдовете. Единият отиде в хладилника, а другият на място в стаята, където температурата е около 17-18 градуса. Време за работа 5 минути.
В 7:30 се събудих и тестото отдавна ме чакаше. Включих фурната на 250 градуса за 10-15 минути с поствена тава за печене в нея. Поръсих горната част на тестото с малко царевично брашно за да има допълнителен аромат долната част на хляба. След, като загря фурната внимателно с помощта на шпатула обърнах тестото в тавата и засякох 40 минути. Първите 10 пекох на 250 градуса, а останалите на 200.
Накрая се получи следното бижу. Цялото време за работа е 27 минути, а другото си е ежедневие 🙂
