Предварително знаех, че е красива. Един приятел ми обясняваше, че му е била и любима. За мен обаче имаше известна доза страх, защото за първи път ще катеря 20 метра въже. На слизане нещата са си ок, защото с рапела засега всичко е наред, но нагоре все още беше неизвестно.
И действително, надолу беше много яко, но как започна този ден?
Започна на един паркинг зад гарата в Своге.
Радвах се на слънцето и очаквах приятелите от клуба. Тъкмо разучих особеностите на гарата и те се появиха.
Не след дълго потеглихме с двете коли към Зимевица, там изчакахме двойката македонци и започнаха едни гледки, едно чудо за приказ и за неземно любуване…
След около час започна стръмният баир и тъкмо да се изморя и стигнахме. Започна подготовката за екипиране, но бях много гладен и първо похапнах. Беше обедно време и имайки малък опит гласът ми каза, че трябва да се яде сега.
Готови и пременени всеки с каквито джаджи има започнахме да се подготвяме…
Коцето не пропусна възможността да ни даде поредната порция знания и започнахме подготовката за влизане.
След като се освободих от въжето трябваше да отида в първата галерия, но грабналата ме красота ме закова на едно място. Последваха много снимки, които не могат да опишат усещането, което Елата ми даде.
Броените минути бързо се изнизаха и беше време за „баира“.
Тъкмо бях готов за малко помпане странно охлювче все едно ми помаха за довиждане…
Както всички пещерно чудеса и то не беше обикновенно. То сякаш не е от този свят, а от един друг необикновен, който нямам търпение да посетя отново…
